СБОРЍЧКВАМ СЕ, -аш се, несв.; сборѝчкам се, -аш се, св., непрех. 1. С предл. с. Започвам внезапно да се боричкам (в 1 знач.), да се боря с някого без напрежение или на игра, обикн. за кратко. Иван се сборичка с по-малкото си братче и бързо го повали на земята. // Само мн. За двама или повече души, две животни – започваме да се боричкаме (в 1 знач.), да се борим без напрежение или на игра, обикн. за кратко. Децата долу се сборичкаха, чу се глъчка, едно дете заплака. Г. Караславов, С, 229. Ние [децата] се нахвърлихме върху неочакваното лакомство и се сборичкахме над него. Ст. Чилингиров, ХНН, 123. Баща и син се сборичкаха, разкикотиха се, разсъниха се. Г. Караславов, ОХ ІІ, 54. Двете кучета лавнаха едно срещу друго, изправиха се на задни крака, сборичкаха се. В. Гайдаров, ДЧ, 9-10.
2. С предл. с. Започвам внезапно да се боричкам (във 2 знач.), да се боря с някого, като се вкопчвам в него, обикн. за кратко. Той се сборичкал с него и как – сам не знае, го ръгнал с ножчето си. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 56. Денница се сборичка с пазачите си, задърпа се назад, не искаше да премине оттатък. Беше разбрала участта, която ѝ отреждаше Сюлейман паша. П. Бобев, Г 1967, 16. Разправили му защо са идвали и потеглили да си вървят, но Стойчо захванал да вика и се сборичкал с тях при портата. А. Иширков, ЛЛ IV, 121. През една нощ, той се завръща с другари разбойници да отмъщава: удушава Жельо, напада и Малама, ала тя, каквато е силна и мъжествена, се сборичква с него, връзва го и го предава на властите. М. Арнаудов, ЖТИ V, 149. // Само мн. За двама души, две животни – започваме да се боричкаме (във 2 знач.), да се борим, като се вкопчваме един в друг, обикн. за кратко. Изплющя плесница. Кольо политна, но съвзе се с време и улови побойника за шията. Сборичкаха се. Г. Райчев, ЗК, 201. Препирнята отива дотам, че те се скарват и сборичкват. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 92. Появява се каруца, вдигат Стоедин на ръце, покачват го, яростно се сборичкват кой да се качи при него. Н. Русев, ПС [еа].
3. Прен. Само мн. За противоположни чувства, желания, мисли и под. – влизаме в противоречие, в конфликт; сблъсквам се. Две различни чувства се сборичкаха в гърдите на Неджиб ага: доволство, че натри носа на този самомнителен и високомерен Меджар Ахмед, и срам пред падението, на което беше свидетел. Ц. Родев, ЧБС, 56. – Колко си глупав! Калина ме погледна трогателно и продължително. Радост и обида се сборичкаха в мене. Елин Пелин, Съч. ІІ, 59. Много въпроси, един от друг по-мъчителни и по-парливи, се сборичкаха в съзнанието на главния прокурор. Г. Караславов, Т, 16.